Анджелина Джоли отново слага рога за "Дисни"
Анджелина Джоли отдавна е поставила на пауза актьорската си кариера, в случай че не броим фамилния неуспех " Край морето " (2015 г., където тя режисира някогашния си брачен партньор Брад Пит и самата себе си) и озвучаването на " Кунгфу панда ", единствената й кино роля в последното десетилетие е тази на Злодеида, проклетата орисница от " Дисни " версията на " Спящата хубавица ". През този интервал Джоли се отдаде на режисурата на четири посредствени филма, отглеждане на многочислените си деца и филантропични задачи напред-назад по света.
Пет години след боксофис триумфа на " Господарка на злото " ни спохожда неизбежното продължение. Макар и " разобличена " като добра на финала на осъвременената версия, Злодеида очевидно крие още пъклени проекти в рогатата си главица със скулптирани от силикон скули и нос, другояче втори филм нямаше да има. Продуцент още веднъж е Джо Рот, изтърбушил за холивудска приложимост също " Алиса ", " Снежанка " и " Магьосникът от Оз ". Режисьорът обаче е нов - това е норвежецът Йоахим Рьонинг, снимал последните " Карибски пирати " - " Отмъщението на Салазар ". Триото сценаристи не са устояли на изкушението да натъпчат двата кино часа със сюжетни линии и линийки за (поне) три, незадълбочавайки се изключително в никоя от тях. Претрупан и некохерентен сюжет бе сред минусите и на първата част, там обаче логиката се крепеше благодарение на истинската приказка, преразказвана от Перо и Грим и позната на всяко дете, и реверанса към анимационната класика на Уолт Дисни " Спящата хубавица " от 1959 година, въпреки и с фентъзи поръска. Тук вретеното има напълно епизодична роля, заспива най-неочакван персонаж, а бялото и черното не са безусловно огледало на положителното и злото, както сме привикнали.
Началото е полято с младежки захарен сироп - любовта сред Аурора, кръщелницата на Злодеида (в ролята още веднъж Ел Фанинг), и принц Филип процъфтява. Двамата ще се женят и това ще постави завършек на враждата сред кралствата на хората и магическите създания или най-малко по този начин наподобява. Катастрофата настава с гостуването на Злодеида в двореца на принца по покана на свекървата Ингрид (Мишел Пфайфър). Героите не дочакват дори сервирането на ордьовъра, с цел да почнат да си разменят любезности с детайл на експанзия. Войнолюбци и пацифисти се намират и в двата лагера, тъй че " Господарка на злото 2 " не губи време, а завихря поредност интриги из дворцовите коридори и натрупа трупове ала " Игра на тронове " (безкръвно, тъй като фамилиите с деца носят най-вече пари от билети). Само че тук и двете армии са предвождани от дами - MeToo взема своята дан.
Както нормално в този жанр филми, главният запас е хвърлен върху резултатите и това " да наподобява ", а драматургията и актьорските превъплъщения са на втори проект. Че Джоли не е кой знае каква актриса, знаехме и преди, само че тук обликът й умерено можеше да бъде компютърно генериран, никой нямаше да забележи разликата. Хелоуинският й костюм е същият като в първата част, само че страстта напълно я няма. Пфайфър влага известна професионална пристрастеност в своя едноизмерен персонаж, а Ел Фанинг е съвсем епизодик. От маскирания Чиуетел Еджиофор се разпознава (отчасти) вероятно единствено цветът на кожата.
Не може да се каже, че филмът е отегчителен или че не става за зрелищна компания на неделните пуканки, само че " Дисни " просто са царе да опошлят всичко, даже създаденото от самите тях - виж валящите " игрални " версии на анимационните им класики и различен образец не търси. Злодеида (находчив български превод на истинското Maleficent още от 2014 г.) е измежду ярките злодеи в портфолиото им, само че развиването на облика в продължението буди единствено неразбиране. Тръпна пред вероятността още тази есен да съсипят и " Замръзналото кралство ".
Пет години след боксофис триумфа на " Господарка на злото " ни спохожда неизбежното продължение. Макар и " разобличена " като добра на финала на осъвременената версия, Злодеида очевидно крие още пъклени проекти в рогатата си главица със скулптирани от силикон скули и нос, другояче втори филм нямаше да има. Продуцент още веднъж е Джо Рот, изтърбушил за холивудска приложимост също " Алиса ", " Снежанка " и " Магьосникът от Оз ". Режисьорът обаче е нов - това е норвежецът Йоахим Рьонинг, снимал последните " Карибски пирати " - " Отмъщението на Салазар ". Триото сценаристи не са устояли на изкушението да натъпчат двата кино часа със сюжетни линии и линийки за (поне) три, незадълбочавайки се изключително в никоя от тях. Претрупан и некохерентен сюжет бе сред минусите и на първата част, там обаче логиката се крепеше благодарение на истинската приказка, преразказвана от Перо и Грим и позната на всяко дете, и реверанса към анимационната класика на Уолт Дисни " Спящата хубавица " от 1959 година, въпреки и с фентъзи поръска. Тук вретеното има напълно епизодична роля, заспива най-неочакван персонаж, а бялото и черното не са безусловно огледало на положителното и злото, както сме привикнали.
Началото е полято с младежки захарен сироп - любовта сред Аурора, кръщелницата на Злодеида (в ролята още веднъж Ел Фанинг), и принц Филип процъфтява. Двамата ще се женят и това ще постави завършек на враждата сред кралствата на хората и магическите създания или най-малко по този начин наподобява. Катастрофата настава с гостуването на Злодеида в двореца на принца по покана на свекървата Ингрид (Мишел Пфайфър). Героите не дочакват дори сервирането на ордьовъра, с цел да почнат да си разменят любезности с детайл на експанзия. Войнолюбци и пацифисти се намират и в двата лагера, тъй че " Господарка на злото 2 " не губи време, а завихря поредност интриги из дворцовите коридори и натрупа трупове ала " Игра на тронове " (безкръвно, тъй като фамилиите с деца носят най-вече пари от билети). Само че тук и двете армии са предвождани от дами - MeToo взема своята дан.
Както нормално в този жанр филми, главният запас е хвърлен върху резултатите и това " да наподобява ", а драматургията и актьорските превъплъщения са на втори проект. Че Джоли не е кой знае каква актриса, знаехме и преди, само че тук обликът й умерено можеше да бъде компютърно генериран, никой нямаше да забележи разликата. Хелоуинският й костюм е същият като в първата част, само че страстта напълно я няма. Пфайфър влага известна професионална пристрастеност в своя едноизмерен персонаж, а Ел Фанинг е съвсем епизодик. От маскирания Чиуетел Еджиофор се разпознава (отчасти) вероятно единствено цветът на кожата.
Не може да се каже, че филмът е отегчителен или че не става за зрелищна компания на неделните пуканки, само че " Дисни " просто са царе да опошлят всичко, даже създаденото от самите тях - виж валящите " игрални " версии на анимационните им класики и различен образец не търси. Злодеида (находчив български превод на истинското Maleficent още от 2014 г.) е измежду ярките злодеи в портфолиото им, само че развиването на облика в продължението буди единствено неразбиране. Тръпна пред вероятността още тази есен да съсипят и " Замръзналото кралство ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ